Скитницa
263 7327
15.07.2021 г., 13:23 ч.

Нашата бяла Луна 

  Поезия » Любовна
384 4 12

Видях я, онази луна…        

блестяща, нежна и бяла.  

Ръцете ми в твоите спря,  

в небето синьо изгряла.    

По нея, сякаш сняг навалял   

в очите ти мили блести.    

Нима този сняг е избрал, 

косите твои да посребри. 

Видях я, онази луна…        

Тя беше подарък за мен.  

На дървото в клоните спря,

помилва ме с нежен сатен.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Иван! Радвам се, че ме посети!
  • Много ми харесва! Поздравления!
  • Роси, Миночка, Георги, благодаря ви!
  • Хареса ми.
  • Скити, завладя ме още от първата строфа, насладих се, на това нежно и искрено стихо! Поздрав!
  • Много красива творба, Скити!
  • Лелеее, Вал, Зиги, извинявайте " момичета" Ужас! Смях се на глас Телефона ме е измамил, а и аз не погледнах
    Стойчо, Руми, сърдечно ви благодаря!
  • Вий пък....тя за други момичета говори!
    Скити, не им обръщай внимание, инак стихото ти е разкош! Поздравления
  • Венчана си за луната, мила Скити!
    Сатена е част от дрехите на булката.
    Много ми допада този емоционален заряд на венчаване!
    Поздравления за творбата!
  • 🤣🤣🤣
    Скити - ❤️😊
  • Вал, Зиги, благодаря ви момичета, че се спирате при мен!
  • Съгласен! Нежно и прелестно, Скити! 😊
Предложения
: ??:??