Нашата обич
Беше ти моя млада Любов
в жестове, в думи, в делничен зов.
Пълни със Обич, пълни със страст
правехме, мила, всичко от раз.
Минаха дните - век ли станá?
Ето ни двама - стари сме, на!
От Любовта ни няма следа.
Обич остана - жива вода!
Тя ни душите топли сега.
Тя ни покрива с цветна дъга.
Пътя нататък - с нейни цветя.
Нашата Обич жива е тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
