Беше ти моя млада Любов
в жестове, в думи, в делничен зов.
Пълни със Обич, пълни със страст
правехме, мила, всичко от раз.
Минаха дните - век ли станá?
Ето ни двама - стари сме, на!
От Любовта ни няма следа.
Обич остана - жива вода!
Тя ни душите топли сега.
Тя ни покрива с цветна дъга.
Пътя нататък - с нейни цветя.
Нашата Обич жива е тя!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
