Нашата Обич
Нашата Обич
Да беше чаша,
тази обич наша...
В земята да я разбия,
следите да скрия...
Да беше сълза, веднъж пролята,
да беше болка преживяна.
Да беше сън веднъж сънуван,
да беше копнеж за един миг жадуван.
Да беше облак дъждоносен,
да беше живот изпросен.
Да беше капка дъжд,
да беше обич само за веднъж.
Да беше книга изписана,
да беше съдба орисана.
Да беше спомен отминал,
да беше влак вече минал.
Да можеше да се каже с думи,
да можеше да се замени с други.
Да можеше тази обич назад да се остави
и всеки приказен миг да се забрави.
Да можеше пак напред да вървим,
да можеше от този огън да се спасим.
Да можеше на съдбата да простим
и болката щяхме да си спестим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Велинова Всички права запазени