19.02.2014 г., 11:06  

Нашата Обич

831 0 1

                                                       Нашата Обич

 

 

                         Да беше чаша,

                         тази обич наша...

                         В земята да я разбия,

                         следите да скрия...

                          

                         Да беше сълза, веднъж пролята,

                         да беше болка преживяна.

                         Да беше сън веднъж сънуван,

                         да беше копнеж за един миг жадуван.

 

                         Да беше облак дъждоносен,

                         да беше живот изпросен.

                         Да беше капка дъжд,

                         да беше обич само за веднъж.

                         

                         Да беше книга изписана,

                         да беше съдба орисана.

                         Да беше спомен отминал,

                         да беше влак  вече минал.

                          

                         Да можеше да се каже с думи,

                         да можеше да се замени с други.

                         Да можеше тази обич назад да се остави

                         и всеки приказен миг да се забрави.

 

                         Да можеше пак напред да вървим,

                         да можеше от този огън да се спасим.

                         Да можеше на съдбата да простим

                         и болката щяхме да си спестим! 

                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Велинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЛЮБОВ И БОЛКА. СИЛЕН СТИХ, ПОЗДРАВ!

    <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-585924039.html"><img src="http://s7.rimg.info/21b60f5b1adbff4bfaf46dc6d44d55d6.gif" ></a>

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...