Нашата приказка (акростих)
Ето ме, боса пристъпвам, от
Люляци цветен воал ме обгръща,
Ангели пеят, нощта тихо настъпва,
В постеля косите си за тебе превръщам.
Нощта е вълшебство, аз самодива,
А ти си мечтата на моето сърце,
Шепа надежда, капчица жива,
Акордът финален в любовен сонет.
Това любовта е, тя е магия,
А ти си магьосникът в моята приказка.
Притискам мечтата си, не мога да скрия
Реката от чувства. Рразливам я в стихове
И искам да мога в тях да опиша
Красивата пролет в душата разцъфнала,
Ароматът на теб да мога да вдишвам в
Зората от рози и в залез разпръснат...
Красива (нали) е нашата приказка,
А ти не чакай, ела в нея искам те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
