Нашата приказка (акростих)

14 февр. 2014 г., 22:38

Поэзия » Любовная

572 0 2

Ето ме, боса пристъпвам, от

Люляци цветен воал ме обгръща,

Ангели пеят, нощта тихо настъпва,

В постеля косите си за тебе превръщам.

Нощта е вълшебство, аз самодива,

А ти си мечтата на моето сърце,

Шепа надежда, капчица жива,

Акордът финален в любовен сонет.

Това любовта е, тя е магия,

А ти си магьосникът в моята приказка.

Притискам мечтата си, не мога да скрия

Реката от чувства. Рразливам я в стихове

И искам да мога в тях да опиша

Красивата пролет в душата разцъфнала,

Ароматът на теб да мога да вдишвам в

Зората от рози и в залез разпръснат...

Красива (нали) е нашата приказка,

А ти не чакай, ела в нея искам те...