Нашата Рошка, котарана
Наш'та Рошка котарана
запристъпва към дивана.
Предоволна се размърка.
Май гласи се пак да хърка.
Хапнала е тя, безспорно,
"Уискас" с рибка предоволно.
Сръбнала си е водица,
минерална, от Твърдица.
Като всяка глезла котка,
Рош гальовна е кокотка.
Стъпва фино, манекенски
и мърмори тя... на френски.
- Вижте моята осанка,
кръшна е като фиданка.
и с опашка, кат къделя,
облак пухкав за постеля.
Ах, ти, Рошке мърморанке!
Ах, ти, хитра мързеланке!
Бързо ставай от дивана,
виж мишоците в капана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
