Sadboy (Георги)
23 18
19.06.2006 г., 8:21 ч.

Нашето дърво 

  Поезия
1299 1 2
Под дървото, където се срещнахме
никнат красиви цветя.
Чудя се, защо ли сега ги виждам?
Може би, защото тогава гледах теб,
може би, заради пролетта.
Дори и врабчетата за мен ги нямаше -
бе само ти.
Твоята любов увяхна бързо
и страстта ти бързо отлетя,
остана само милият спомен
от миналата пролет.
Понякога ми е приятно
да мина покрай нашето дърво,
да поседна и мислено да те погаля,
тогава мъката си отива:
без да усетя, се плъзва усмивка по лицето ми.
Спомням си как се прегръщахме.
Спомням си твоите устни.
Ти сякаш си до мен.
Тогава виждам и цветята,
усещам уханието им.
Тогава чувам врабчетата -
май се карат като нас.
Тогава ти си до мен.
Красива и мила, каквато винаги ще те помня.
А другото, лошото...
то увяхва.
Оставаш само ти.
Приятно е под нашето дърво...

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • (+++)
  • Дааа, изживяните стихове са най-силни!...А този... ми напомни за моят стих "Нашето място".
Предложения
: ??:??