Нашето време

Нашето време, днешното...

суетно е, грозно, лудешко е...

неистово борим го, мразим го

реално... далеч от себе си пазим го.

То непонятно притиска ни в ъгли

до затворени... непознати врати...

с надпис: "Себепознание!"

без обвинения към цялото мироздание

И не е ясно, защо, къде и кога

ще прозреш своята мисия в света

да живееш със собствени правила

и отстояваш воля, чест и среда.

Сега... да сега... случват се изненади

за мързеливите, за непозналите нрави,

за живот със сигурност подплатен...

Няма такъв от свише нам въдворен.

Цикличност, еони, векове с история

слепците загубиха и ума си... в безволия.

Преходът върви с измерения нови

съпроводен от безброй човешки неволи.

В нашето време... да нашето...

друго не са обещавали, приятелю

грабни го, яхни го, опитоми лудостта му

имаш го днес... утре... е друго.