Aug 21, 2024, 12:18 PM

Нашето време

  Poetry
464 0 0

Нашето време, днешното...

суетно е, грозно, лудешко е...

неистово борим го, мразим го

реално... далеч от себе си пазим го.

 

То непонятно притиска ни в ъгли

до затворени... непознати врати...

с надпис: "Себепознание!"

без обвинения към цялото мироздание

 

И не е ясно, защо, къде и кога

ще прозреш своята мисия в света

да живееш със собствени правила

и отстояваш воля, чест и среда.

 

Сега... да сега... случват се изненади

за мързеливите, за непозналите нрави,

за живот със сигурност подплатен...

Няма такъв от свише нам въдворен.

 

Цикличност, еони, векове с история

слепците загубиха и ума си... в безволия.

Преходът върви с измерения нови

съпроводен от безброй човешки неволи.

 

В нашето време... да нашето...

друго не са обещавали, приятелю

грабни го, яхни го, опитоми лудостта му

имаш го днес... утре... е друго.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...