5.11.2011 г., 12:46

Нашите алинеи

1.1K 0 1

Не могат да ни провокират,
всички малки игри ние им знаем
и, ако те вътре в нас намират
алинеите, които ни убиват накрая.
Аз не държа с теб да оцелеем,
законите емоционални измислиха -
ако някога с тебе спрем да се смеем,
значи вече между нас не е истинско.

Хората, дали след това ще ги има -
за аплодисменти, ако не за друго;
да може да се осмиваме взаимно
и да ни идват идеите луди.
Събрани накуп нашите алинеи,
правилата, по които ще стигнем дотам -
след поредната порция диалози с нея,
аз накрая съм останал с кодекса сам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...