26.06.2016 г., 0:01 ч.  

Нашите липи 

  Поезия
465 0 14

Навън ухае силно на липи

и с тях светът е много по-лиричен –

сред тихото жужене на пчели

ми връщат всеки спомен романтичен!

 

А бяха още млади дървеса,

в земята ни намерили опора,

когато там, пред пътната врата

разделях се с любимите си хора!

 

Липите сякаш махаха с криле,

узнали, че съм с виза за чужбина,

но смръщи вежди родното небе,

разбрало,че далече ще замина!

 

Година, две, три... нашите липи

годините броиха, помъдряха,

в гнезда на птици топлеха звезди,

да светят те над родната ми стряха!

 

А аз вървях по пътя от мечти

и знаех, че звездите го наричат –

да бъда пак при нашите липи,

при хората, които ме обичат! 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??