Нашите липи
Навън ухае силно на липи
и с тях светът е много по-лиричен –
сред тихото жужене на пчели
ми връщат всеки спомен романтичен!
А бяха още млади дървеса,
в земята ни намерили опора,
когато там, пред пътната врата
разделях се с любимите си хора!
Липите сякаш махаха с криле,
узнали, че съм с виза за чужбина,
но смръщи вежди родното небе,
разбрало,че далече ще замина!
Година, две, три... нашите липи
годините броиха, помъдряха,
в гнезда на птици топлеха звезди,
да светят те над родната ми стряха!
А аз вървях по пътя от мечти
и знаех, че звездите го наричат –
да бъда пак при нашите липи,
при хората, които ме обичат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
