Навън вали и вятърът клони разклаща.
Небето е сиво и дъжд ромоли по стъклата.
Тъмнината захапва последния къс светлина.
Но не зная как боли самотата.
Гласът ти ме стопли и днес.
В миг нежност разливат словата.
Аз съм до теб, ти си в мен
и светът спира своя бяг.
Колелата те отвеждат на запад,
но на изток сърцето лети.
И надежда една се прокрадва в мрака.
Своя бряг да намерим и ний.