Нашият бряг

5 mar 2009, 22:31

Poesía » De amor

579 0 1

Навън вали и вятърът клони разклаща.

Небето е сиво и дъжд ромоли по стъклата.

Тъмнината захапва последния къс светлина.

Но не зная как боли самотата.

Гласът ти ме стопли и днес.

В миг нежност разливат словата.

Аз съм до теб, ти си в мен

и светът спира своя бяг.

Колелата те отвеждат на запад,

но на изток сърцето лети.

И надежда една се прокрадва в мрака.

Своя бряг да намерим и ний.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-03-06T07:53:45+02:00

Чудесен стих с нотки на тъга.Поздрави!