Нашият бряг

5 мар. 2009 г., 22:31

Поэзия » Любовная

558 0 1

Навън вали и вятърът клони разклаща.

Небето е сиво и дъжд ромоли по стъклата.

Тъмнината захапва последния къс светлина.

Но не зная как боли самотата.

Гласът ти ме стопли и днес.

В миг нежност разливат словата.

Аз съм до теб, ти си в мен

и светът спира своя бяг.

Колелата те отвеждат на запад,

но на изток сърцето лети.

И надежда една се прокрадва в мрака.

Своя бряг да намерим и ний.