4.10.2006 г., 12:08

нашият час

721 0 2
удари нашият час,
птиците надушиха това,
с алкохол бе залята и тази улица,
пяни младежи ,
бягаха голи,
в бои изрисувани
бяха телата им,
а от главите им
дълги коси,
се развяваха.
Нашият час дойде,
мамо,моето време
моят бунт,моят хазарт,
моят живот.
Искам да преобърна
светът
искам той да знае,
че аз съществувам.
Не аз,
че ние съществуваме.
Че ние сме новите,
че ние ще се борим,
че ние искаме свобода.
...свобода.да свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много madmenski звучи ти неразбираш,аз за каква свобода говоряне ме ли виждаш какво същество съм
  • Много патриотично звучи...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...