26.01.2017 г., 9:27

Нашият свят

669 0 0

Хората се променят,

времената – също.

Законите се сменят,

да е лош на всеки е присъщо.

Сбрал вежди, другите вини,

не признава свойте кривини.

Всеки друг му е виновен,

дори и денят, дето е дъждовен.

Но може би ще дойде ден съдбовен,

всеки свойте грешки ще разбере

и ръка за помирение на врага свой ще подаде.

Нека не се залъгваме, братя и сестри,

навярно този ден нивга няма да се състои.

Ще бъде като 29 февруари в календара,

като ферибот на ЖП-гара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Donika Jelkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...