26 ene 2017, 9:27

Нашият свят

  Poesía » Civil
670 0 0

Хората се променят,

времената – също.

Законите се сменят,

да е лош на всеки е присъщо.

Сбрал вежди, другите вини,

не признава свойте кривини.

Всеки друг му е виновен,

дори и денят, дето е дъждовен.

Но може би ще дойде ден съдбовен,

всеки свойте грешки ще разбере

и ръка за помирение на врага свой ще подаде.

Нека не се залъгваме, братя и сестри,

навярно този ден нивга няма да се състои.

Ще бъде като 29 февруари в календара,

като ферибот на ЖП-гара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Donika Jelkova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...