26 янв. 2017 г., 09:27

Нашият свят

673 0 0

Хората се променят,

времената – също.

Законите се сменят,

да е лош на всеки е присъщо.

Сбрал вежди, другите вини,

не признава свойте кривини.

Всеки друг му е виновен,

дори и денят, дето е дъждовен.

Но може би ще дойде ден съдбовен,

всеки свойте грешки ще разбере

и ръка за помирение на врага свой ще подаде.

Нека не се залъгваме, братя и сестри,

навярно този ден нивга няма да се състои.

Ще бъде като 29 февруари в календара,

като ферибот на ЖП-гара.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Donika Jelkova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...