Jan 26, 2017, 9:27 AM

Нашият свят

  Poetry » Civic
672 0 0

Хората се променят,

времената – също.

Законите се сменят,

да е лош на всеки е присъщо.

Сбрал вежди, другите вини,

не признава свойте кривини.

Всеки друг му е виновен,

дори и денят, дето е дъждовен.

Но може би ще дойде ден съдбовен,

всеки свойте грешки ще разбере

и ръка за помирение на врага свой ще подаде.

Нека не се залъгваме, братя и сестри,

навярно този ден нивга няма да се състои.

Ще бъде като 29 февруари в календара,

като ферибот на ЖП-гара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Donika Jelkova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...