насилие

31.03.2008 г., 14:21 ч.

Поезия » Друга

681 0 3

Случайността със тихи стъпки

пори мрака на нощта,

с очите хищни тайно гледа

набелязаната жертва.

Насладата от този миг,

да се скриеш в тъмнината,

да дебнеш като котка, като хищник

със силата да промениш Съдбата.

Случайността пак е взела

образа на мъж, в чийто

кървясали очи се крие

убийственото желание за мъст.

Не към младата и хубава жена

(тя е просто вещ, като кукла)

Не, не е към нея насочена и

въпреки това - тя ще бъде погубена.

Последен дъх, последно изчакване,

секунда гробовна тишина...

Крясък на уплашена птица,

а после скок към чернотата.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

^l^ (Нежното Ласо)

2008-04-02T20:01:57+03:00

Чудесна идея,наистина;>Браво!Ще се докажеш,поетесо:РРРР
bibata (Зорница Аламанчева)

2008-04-01T17:38:36+03:00

Мили ми Пинда/пиша ти писмо... /Стиха нарочно е замислен да бъде такъв по-ъгловат,незаоблен и незаримен,защото,ако Ухото чуе думичките като музика,ще му мине просто ей така-лежерно!Ах,колко приятно,че някаква мадама е забутана в храстите...Докато,ако чисто интонационно,нещо го подразни може и да схване неприятното нещо,за което пиша.
пинда.св (Стоян Владов)

2008-04-01T13:03:58+03:00

Много добра тема си си избрала.Извинявам се предварително,за първи и може би за последен път коментирам-може да го пипнеш още малко ,да го заоблиш , да го заримиш,да го заритмиш-и ето ти съвършенството , което не се съмнявам че си Ти.