насилие
Случайността със тихи стъпки
пори мрака на нощта,
с очите хищни тайно гледа
набелязаната жертва.
Насладата от този миг,
да се скриеш в тъмнината,
да дебнеш като котка, като хищник
със силата да промениш Съдбата.
Случайността пак е взела
образа на мъж, в чийто
кървясали очи се крие
убийственото желание за мъст.
Не към младата и хубава жена
(тя е просто вещ, като кукла)
Не, не е към нея насочена и
въпреки това - тя ще бъде погубена.
Последен дъх, последно изчакване,
секунда гробовна тишина...
Крясък на уплашена птица,
а после скок към чернотата.
© Зорница Аламанчева All rights reserved.
/Стиха нарочно е замислен да бъде такъв по-ъгловат,незаоблен и незаримен,защото,ако Ухото чуе думичките като музика,ще му мине просто ей така-лежерно!Ах,колко приятно,че някаква мадама е забутана в храстите...Докато,ако чисто интонационно,нещо го подразни може и да схване неприятното нещо,за което пиша. 
