стели1 (Стела Костова)
3 3
13.03.2019 г., 13:25 ч.

Насищане 

  Поезия » Любовна
736 3 3

До вчера устните, така копнял,

днес лепнат като стара дъвка...

Предъвкваш ги, денят е бял,

изпълнен с думи-недомлъвки.

 

Наситен с чувства и със пот

от страстите ти прекипели,

разкъсваш стария живот

вторачен в новите си цели.

 

Снижен до дивия си страх,

че може и да не сполучиш,

целуваш, любиш със размах

и виеш диво, като куче.

 

Жадуваш, търсиш нова плът

и други устни, по-магични.

Измамно пълен всеки път

изричаш думи непривични.

 

И пил, и ял от нечий взор,

досущ, като хиена гладна,

си тръгваш, а след теб - позор

и вкус на обич безпощадна.

© Стела Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжни истини, които трябва да прочетат повече хора, поднесени по един много вълнуващ начин! Прекрасно стихотворение, макар че ме натъжи! Поздравления, Стели!
  • Благодаря,Дарина Иванова.
  • Браво! Ще те чета занапред, харесваш ми
Предложения
: ??:??