Насищане
До вчера устните, така копнял,
днес лепнат като стара дъвка...
Предъвкваш ги, денят е бял,
изпълнен с думи-недомлъвки.
Наситен с чувства и със пот
от страстите ти прекипели,
разкъсваш стария живот
вторачен в новите си цели.
Снижен до дивия си страх,
че може и да не сполучиш,
целуваш, любиш със размах
и виеш диво, като куче.
Жадуваш, търсиш нова плът
и други устни, по-магични.
Измамно пълен всеки път
изричаш думи непривични.
И пил, и ял от нечий взор,
досущ, като хиена гладна,
си тръгваш, а след теб - позор
и вкус на обич безпощадна.
© Стела Костова All rights reserved.
