Насищане

Mar 13, 2019, 1:25 PM

Poetry » Love

735 3 3

До вчера устните, така копнял,

днес лепнат като стара дъвка...

Предъвкваш ги, денят е бял,

изпълнен с думи-недомлъвки.

Наситен с чувства и със пот

от страстите ти прекипели,

разкъсваш стария живот

вторачен в новите си цели.

Снижен до дивия си страх,

че може и да не сполучиш,

целуваш, любиш със размах

и виеш диво, като куче.

Жадуваш, търсиш нова плът

и други устни, по-магични.

Измамно пълен всеки път

изричаш думи непривични.

И пил, и ял от нечий взор,

досущ, като хиена гладна,

си тръгваш, а след теб - позор

и вкус на обич безпощадна.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ambarr (Таня Симеонова)

2019-03-18T02:17:29+02:00

Тъжни истини, които трябва да прочетат повече хора, поднесени по един много вълнуващ начин! Прекрасно стихотворение, макар че ме натъжи! Поздравления, Стели!
стели1 (Стела Костова)

2019-03-15T15:24:33+02:00

Благодаря,Дарина Иванова.
щураче (любимка)

2019-03-14T14:00:43+02:00

Браво! Ще те чета занапред, харесваш ми