22.09.2024 г., 22:08

Наслада

489 1 0

Да захапя смокиня

директно от храста.

Да прекопам градината

на която съм порастнал.

Да напоя със потта си

реда със салати.

Да си очистя главата

от мечти за палати.

Да поседна уморен там,

под ореха - на рахатя.

Да се налея със спомени

за домашни домати

за топъл хляб от селска пекарна

за стражари, апаши,

смях до сълзи,

мачове по часове

и опасен шмайзер.

Да погледна мама

остаряла, побеляла,

жива, енергична.

Да довтаса баба,

грижовна и добра,

да помогне с мъдростта си.

Да се сетя за живота -

колко е кратък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Стайков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...