Да захапя смокиня
директно от храста.
Да прекопам градината
на която съм порастнал.
Да напоя със потта си
реда със салати.
Да си очистя главата
от мечти за палати.
Да поседна уморен там,
под ореха - на рахатя.
Да се налея със спомени
за домашни домати
за топъл хляб от селска пекарна
за стражари, апаши,
смях до сълзи,
мачове по часове
и опасен шмайзер.
Да погледна мама
остаряла, побеляла,
жива, енергична.
Да довтаса баба,
грижовна и добра,
да помогне с мъдростта си.
Да се сетя за живота -
колко е кратък.
© Валентин Стайков Всички права запазени