Sep 22, 2024, 10:08 PM

Наслада

493 1 0

Да захапя смокиня

директно от храста.

Да прекопам градината

на която съм порастнал.

Да напоя със потта си

реда със салати.

Да си очистя главата

от мечти за палати.

Да поседна уморен там,

под ореха - на рахатя.

Да се налея със спомени

за домашни домати

за топъл хляб от селска пекарна

за стражари, апаши,

смях до сълзи,

мачове по часове

и опасен шмайзер.

Да погледна мама

остаряла, побеляла,

жива, енергична.

Да довтаса баба,

грижовна и добра,

да помогне с мъдростта си.

Да се сетя за живота -

колко е кратък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Стайков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...