Sep 22, 2024, 10:08 PM

Наслада

487 1 0

Да захапя смокиня

директно от храста.

Да прекопам градината

на която съм порастнал.

Да напоя със потта си

реда със салати.

Да си очистя главата

от мечти за палати.

Да поседна уморен там,

под ореха - на рахатя.

Да се налея със спомени

за домашни домати

за топъл хляб от селска пекарна

за стражари, апаши,

смях до сълзи,

мачове по часове

и опасен шмайзер.

Да погледна мама

остаряла, побеляла,

жива, енергична.

Да довтаса баба,

грижовна и добра,

да помогне с мъдростта си.

Да се сетя за живота -

колко е кратък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Стайков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...