14.02.2009 г., 11:27

Наследие

680 0 3
Баба ми
ме научи
да чета,
да пиша,
да смятам,
(в тази последователност,
не е без значение,
както ще се види по-долу).
Но бях само на четири,
как да разбера
какво точно значи:
“Проклет да е Сталин...”;
“Камо грядеши?”
СОБОРЪ ПАРИЖСКОЙ БОГОМАТЕРИ”
(с ПРЕДИСЛОВIЕ АВТОРА. март. 1831.
дозволены цензурою,
С.-Петербургъ, 18-го декабря 1886 г. –
някой друг да я има?) –
как да разбера,
че пресъхналите напукани устни,
които отронваха сетния си дъх
с “Камо грядеши?”,
всъщност ми казват за сбогом
“Quo vadis, Domine?” –
единственият въпрос,
чийто отговор
никому не е дадено
да научи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...