14.02.2009 г., 11:27

Наследие

682 0 3
Баба ми
ме научи
да чета,
да пиша,
да смятам,
(в тази последователност,
не е без значение,
както ще се види по-долу).
Но бях само на четири,
как да разбера
какво точно значи:
“Проклет да е Сталин...”;
“Камо грядеши?”
СОБОРЪ ПАРИЖСКОЙ БОГОМАТЕРИ”
(с ПРЕДИСЛОВIЕ АВТОРА. март. 1831.
дозволены цензурою,
С.-Петербургъ, 18-го декабря 1886 г. –
някой друг да я има?) –
как да разбера,
че пресъхналите напукани устни,
които отронваха сетния си дъх
с “Камо грядеши?”,
всъщност ми казват за сбогом
“Quo vadis, Domine?” –
единственият въпрос,
чийто отговор
никому не е дадено
да научи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...