2.10.2013 г., 13:42 ч.  

Наследство 

  Поезия » Оди и поеми
964 0 13
НАСЛЕДСТВО
Там мама се вяства из бялата стая
и гледа през стръмния, тъмен прозорец:
по сенките птичи тя дълго гадае
къде съм, дали съм превит от умора.
Сънува тя моите лесни победи,
дори и сърцето ми в страх щом се килне.
И Господ я гледа, тъй както се гледа,
жена, от живота суров, дваж по силна.
И дълго се връщам. Небето е ниско.
Почти съм се смахнал за облаче бяло.
Там мама отдавна наум ме притиска ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Предложения
: ??:??