Наследство
НАСЛЕДСТВО
Там мама се вяства из бялата стая
и гледа през стръмния, тъмен прозорец:
по сенките птичи тя дълго гадае
къде съм, дали съм превит от умора.
Сънува тя моите лесни победи,
дори и сърцето ми в страх щом се килне.
И Господ я гледа, тъй както се гледа,
жена, от живота суров, дваж по силна.
И дълго се връщам. Небето е ниско.
Почти съм се смахнал за облаче бяло.
Там мама отдавна наум ме притиска
към своето още притоплено тяло.
Каквото си имам, каквото го мога,
е само от маминка ценно наследство:
не съм ли ви казвал как мама възстрога
все още разказва белите ми детски.
И мама притихва, тъй страшно въздиша,
че чак разлюлява възтъмната стая...
Но нейде момчето във мен още скришом
да расне край нейното рамо мечтае....
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силен стих...до сълзи! Поздрав!
-
Каквото си имам, каквото го мога...
Някои стихове се рецитират, не се коментират.точка. -
„Почти съм се смахнал за облаче бяло“...
мама...!!! -
Благодаря ви, приятели:
M1234567891 (Миночка Митева
tanq_mezeva (Таня Мезева
valqka (Валентин Василев
voda (Елица Ангеловаcomeon (Септември )
Helius (Елена Костадинова)
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна
goredoly (Миглена Цветкова)
Ilis (Алина Стоянова)
Katriona (Кети Рашева) -
Прекрасно послание,изпълнено с много признателност!
-
Майките заслужават нашата обич, така както те са отдали обичта си за своите деца.
Поздрав, Иво! -
Синовна признателност! Поздрави!
-
Жената - по-силна от живота, е заложила в теб всички добрини, Ив.
И заслужава обичта ти.
Бъдете! -
"Каквото си имам, каквото го мога,
е само от маминка ценно наследство..."
Развълнува ме!.... -
Майките винаги имат право, Ив!
Поздрави! -
Да са ни живи и здрави майките, да имаме къде да се опираме..
-
„Почти съм се смахнал за облаче бяло“...
Прекрасно те разбирам!
Поздравления! -
Те заслужават нашата признателност, Иво! Да са ни живи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
