24.01.2019 г., 17:48

Наследство

1.6K 7 2

Когато ритнат те, недей отвръща, чедо!

Постой! Поразмишлявай над това...!

Така съветваше ме баба, а лице ѝ бледо,

и с кърпа бършеше засъхналата кръв по моята глава...

 

Животът много ще те мачка! Ще се опита да те спъне всячески...

И после ще те спука пък от бой...

Отвръщай с(ъс) усмивка ти на всяка хорска храчка,

че никой няма да се вслуша в твоя кански вой...

 

Корем ли те боли? И лактите ти доста са издрани...?!

Защо устата ти кървят?

Недей забравя, че мъжка дързост с мъжка сила трябва да се брани 

и само ако силен си ще ти направят път...

 

Но удряй с думи, не с юмруци, длани...

И нека никога не трепва в теб желанието да се предадеш...

Когато си готов, до тебе истинска невяста ще застане,

а щом усетиш го, на нея ще се отдадеш...

 

Не мога нищо да ти купя, моля те, прости ми...

Съвети давам ти, защото мене стрували са много!

Когато липсва рамо на което да поплачеш, призови ме...

Защото вече ще съм си отишла, дух предала Богу...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е! Такъв е животът! Четейки стиха и съветите на бабата,,си спомням за Лудвик ван Бетховен! Баща му го биел жестоко, приучавайки го от малък да композира и свири на пиано! Той мълчал без да се отбранява! Станал велик композитор, но животът го мачкал през целия му живот... Мъдър стих!
  • Силно е! Много ми хареса!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....