adaruna (Съби Седник)
74 280
24.01.2019 г., 17:48 ч.

Наследство 

  Поезия » Любовна
1286 7 2

Когато ритнат те, недей отвръща, чедо!

Постой! Поразмишлявай над това...!

Така съветваше ме баба, а лице ѝ бледо,

и с кърпа бършеше засъхналата кръв по моята глава...

 

Животът много ще те мачка! Ще се опита да те спъне всячески...

И после ще те спука пък от бой...

Отвръщай с(ъс) усмивка ти на всяка хорска храчка,

че никой няма да се вслуша в твоя кански вой...

 

Корем ли те боли? И лактите ти доста са издрани...?!

Защо устата ти кървят?

Недей забравя, че мъжка дързост с мъжка сила трябва да се брани 

и само ако силен си ще ти направят път...

 

Но удряй с думи, не с юмруци, длани...

И нека никога не трепва в теб желанието да се предадеш...

Когато си готов, до тебе истинска невяста ще застане,

а щом усетиш го, на нея ще се отдадеш...

 

Не мога нищо да ти купя, моля те, прости ми...

Съвети давам ти, защото мене стрували са много!

Когато липсва рамо на което да поплачеш, призови ме...

Защото вече ще съм си отишла, дух предала Богу...

 

© Съби Седник Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е! Такъв е животът! Четейки стиха и съветите на бабата,,си спомням за Лудвик ван Бетховен! Баща му го биел жестоко, приучавайки го от малък да композира и свири на пиано! Той мълчал без да се отбранява! Станал велик композитор, но животът го мачкал през целия му живот... Мъдър стих!
  • Силно е! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??