2.10.2022 г., 10:51

Наследство

429 2 3

Дивите коне в кръвта ми –

сякаш барабани бият.

Лунна хубост в доба тъмна,

а в ума ми – вълци вият!

 

Кротката сърна избяга.

Край реката – трепетлика.

Пò ми лудостта приляга,

нрав тракийски – огън бликнал!

 

Нека шушнат всички хора,

че бушувам – като вятър.

Пò ми на сърце – просторът,

пò ми скъпа – свободата.

 

https://www.youtube.com/watch?v=tBGS2UuNPho

https://www.youtube.com/watch?v=VJYmQ54j_Hw

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...