2.10.2022 г., 10:51

Наследство

431 2 3

Дивите коне в кръвта ми –

сякаш барабани бият.

Лунна хубост в доба тъмна,

а в ума ми – вълци вият!

 

Кротката сърна избяга.

Край реката – трепетлика.

Пò ми лудостта приляга,

нрав тракийски – огън бликнал!

 

Нека шушнат всички хора,

че бушувам – като вятър.

Пò ми на сърце – просторът,

пò ми скъпа – свободата.

 

https://www.youtube.com/watch?v=tBGS2UuNPho

https://www.youtube.com/watch?v=VJYmQ54j_Hw

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...