2.10.2022 г., 10:51

Наследство

434 2 3

Дивите коне в кръвта ми –

сякаш барабани бият.

Лунна хубост в доба тъмна,

а в ума ми – вълци вият!

 

Кротката сърна избяга.

Край реката – трепетлика.

Пò ми лудостта приляга,

нрав тракийски – огън бликнал!

 

Нека шушнат всички хора,

че бушувам – като вятър.

Пò ми на сърце – просторът,

пò ми скъпа – свободата.

 

https://www.youtube.com/watch?v=tBGS2UuNPho

https://www.youtube.com/watch?v=VJYmQ54j_Hw

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...