7.02.2024 г., 12:38

Наследство

559 8 16

НАСЛЕДСТВО

 

Аз не познавах стария съсед.

А ето, тръгна слух, че се споминал.

Минути – две ли, три ли? – подир пет

етажът се препълни от роднини.

 

И после слегна дълга тишина,

в която даже вятърът сниши се.

Довчера бил си тук, но ето – на,

от днес нататък си съвсем излишен.

 

До месец-два – забравен и едва

най-близките ще споменават нещо,

додето мине трудната делба

със старите и непотребни вещи,

 

и битката – кому по-драг си бил,

нотариусът – подписа поставил.

Нататък следва кратък водевил

и ти герой в спектакъла си главен.

 

Ах, как спокойна съм, че подир мен

в наследство бих могла да ви оставя.

купчинка стихове и лист от клен,

и ноти три – отронени от славей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...