7.02.2024 г., 12:38

Наследство

567 8 16

НАСЛЕДСТВО

 

Аз не познавах стария съсед.

А ето, тръгна слух, че се споминал.

Минути – две ли, три ли? – подир пет

етажът се препълни от роднини.

 

И после слегна дълга тишина,

в която даже вятърът сниши се.

Довчера бил си тук, но ето – на,

от днес нататък си съвсем излишен.

 

До месец-два – забравен и едва

най-близките ще споменават нещо,

додето мине трудната делба

със старите и непотребни вещи,

 

и битката – кому по-драг си бил,

нотариусът – подписа поставил.

Нататък следва кратък водевил

и ти герой в спектакъла си главен.

 

Ах, как спокойна съм, че подир мен

в наследство бих могла да ви оставя.

купчинка стихове и лист от клен,

и ноти три – отронени от славей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...