7 февр. 2024 г., 12:38

Наследство

566 8 16

НАСЛЕДСТВО

 

Аз не познавах стария съсед.

А ето, тръгна слух, че се споминал.

Минути – две ли, три ли? – подир пет

етажът се препълни от роднини.

 

И после слегна дълга тишина,

в която даже вятърът сниши се.

Довчера бил си тук, но ето – на,

от днес нататък си съвсем излишен.

 

До месец-два – забравен и едва

най-близките ще споменават нещо,

додето мине трудната делба

със старите и непотребни вещи,

 

и битката – кому по-драг си бил,

нотариусът – подписа поставил.

Нататък следва кратък водевил

и ти герой в спектакъла си главен.

 

Ах, как спокойна съм, че подир мен

в наследство бих могла да ви оставя.

купчинка стихове и лист от клен,

и ноти три – отронени от славей.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...