7 февр. 2024 г., 12:38

Наследство 

  Поэзия » Философская
212 8 16

НАСЛЕДСТВО

 

Аз не познавах стария съсед.

А ето, тръгна слух, че се споминал.

Минути – две ли, три ли? – подир пет

етажът се препълни от роднини.

 

И после слегна дълга тишина,

в която даже вятърът сниши се.

Довчера бил си тук, но ето – на,

от днес нататък си съвсем излишен.

 

До месец-два – забравен и едва

най-близките ще споменават нещо,

додето мине трудната делба

със старите и непотребни вещи,

 

и битката – кому по-драг си бил,

нотариусът – подписа поставил.

Нататък следва кратък водевил

и ти герой в спектакъла си главен.

 

Ах, как спокойна съм, че подир мен

в наследство бих могла да ви оставя.

купчинка стихове и лист от клен,

и ноти три – отронени от славей.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??