M1234567891 (Миночка Митева)
418 12749
1.11.2012 г., 13:05 ч.

Настроение 

  Поезия
981 0 8

Настроение

 

Окапват последните листа,

сухи вейки бръснат небето,

разчесват грапавата виделина

на баирите в навъсеното чело.

 

Занемя гълчавата в гората,

стана тихо като в сън,

едно перо се спусна към земята

от вихъра на ятото отвън.

 

Диви и студени са полята,

накъдрени от сивкави ресници,

от суровата  утробата на земята

проблясват мъртвите зеници.

 

Зловеща арена е реката

с висулки от ледени езици,

стръвно удря вятърът нивята

с лилавобледите камшици…

 

Потъват улиците в лепкав прах,

страстта изчезва от душата,

в спомени рее се, търси я пак,

на пролетта магията свята.

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??