1 nov 2012, 13:05

Настроение 

  Poesía
954 0 8

Настроение

 

Окапват последните листа,

сухи вейки бръснат небето,

разчесват грапавата виделина

на баирите в навъсеното чело.

 

Занемя гълчавата в гората,

стана тихо като в сън,

едно перо се спусна към земята

от вихъра на ятото отвън.

 

Диви и студени са полята,

накъдрени от сивкави ресници,

от суровата  утробата на земята

проблясват мъртвите зеници.

 

Зловеща арена е реката

с висулки от ледени езици,

стръвно удря вятърът нивята

с лилавобледите камшици…

 

Потъват улиците в лепкав прах,

страстта изчезва от душата,

в спомени рее се, търси я пак,

на пролетта магията свята.

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??