1 нояб. 2012 г., 13:05

Настроение 

  Поэзия
1326 0 8
Настроение
Окапват последните листа,
сухи вейки бръснат небето,
разчесват грапавата виделина
на баирите в навъсеното чело.
Занемя гълчавата в гората,
стана тихо като в сън,
едно перо се спусна към земята
от вихъра на ятото отвън.
Диви и студени са полята,
накъдрени от сивкави ресници,
от суровата утробата на земята ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??