Настроение
Настроение
Окапват последните листа,
сухи вейки бръснат небето,
разчесват грапавата виделина
на баирите в навъсеното чело.
Занемя гълчавата в гората,
стана тихо като в сън,
едно перо се спусна към земята
от вихъра на ятото отвън.
Диви и студени са полята,
накъдрени от сивкави ресници,
от суровата утробата на земята
проблясват мъртвите зеници.
Зловеща арена е реката
с висулки от ледени езици,
стръвно удря вятърът нивята
с лилавобледите камшици…
Потъват улиците в лепкав прах,
страстта изчезва от душата,
в спомени рее се, търси я пак,
на пролетта магията свята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
