11.11.2014 г., 9:30

Настроение...

586 0 8

Настроение...

 

Топла вечер... Ранна Есен...

Водопад от тишина.

Сам съм... Сам съвсем!... Унесен...

Нежност.

Нега.

Здрачина...

 

А превърнала се в навик

Самотата не гнети,

само дето съм забравил-

как без хапчета се спи...

 

Коста Качев,

Есента

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красива лирика!
  • Щом заспиш, дори със хапче,
    самотата ще си тръгне!
    Сънища са туй, макар че
    в спомени ще се завърнеш!

    Поздравления,страшно ми хареса!
  • Хубаво е.
  • Звучи романтично...!!!
  • Прекрасна предразполагаща картина:
    "Топла вечер...Ранна Есен...
    Водопад от тишина
    Сам съм...Сам съвсем!...Унесен...
    Нежност.
    Нега.

    Здрачина...
    Настроението е предазполагащо...за съжаление - не към самота, а към?


    " Но аз не се страхувам, а те викам,
    че в теб се раждат чудни светове!
    Сред хиляди съм в тебе самота."
    Пожелавам ти да превърнеш самотата си във истинско изкуство, което така добре правиш!
    Поздравявам те за творбата ти и ти пожелавам по-оптимистично
    настроение!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...