17.08.2011 г., 23:27

Настроение

1.2K 0 2

Настроение

Отнесе вятърът жълтите листи.
Отдолу все още е топла пръстта,
докоснах я с длани и се пречистих,
отпила от извора жива вода.

Припламна слънцето в сиво-червено.
Зад облаци вече не крие дъга
небето. Потръпвам, студено ми е
в палтото от сива мъгла.

Леденее земята оголена.
И само аз, лудата, тичам в нощта.
Белее в мен пролет отронена,
бодат в нозете окосени жита.

14.08.2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...