17.08.2011 г., 23:27

Настроение

1.2K 0 2

Настроение

Отнесе вятърът жълтите листи.
Отдолу все още е топла пръстта,
докоснах я с длани и се пречистих,
отпила от извора жива вода.

Припламна слънцето в сиво-червено.
Зад облаци вече не крие дъга
небето. Потръпвам, студено ми е
в палтото от сива мъгла.

Леденее земята оголена.
И само аз, лудата, тичам в нощта.
Белее в мен пролет отронена,
бодат в нозете окосени жита.

14.08.2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...