Настроение
Отнесе вятърът жълтите листи.
Отдолу все още е топла пръстта,
докоснах я с длани и се пречистих,
отпила от извора жива вода.
Припламна слънцето в сиво-червено.
Зад облаци вече не крие дъга
небето. Потръпвам, студено ми е
в палтото от сива мъгла.
Леденее земята оголена.
И само аз, лудата, тичам в нощта.
Белее в мен пролет отронена,
бодат в нозете окосени жита.
14.08.2011 г.
© Албена Стефанова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
