Насън
НАСЪН
Усмихваш се... И бродиш
насън. И няма пранги.
Не се събуждай, моля те!
Навярно си сред ангели
из божите градини,
в чертозите Му вечни.
Но погледът ти син
е все във пътя Млечен.
И тръгваш, за да видиш,
и сам да хванеш вяра
за пътищата криви
на твоята България.
Къде ти чиста, свята?...
Къде е, байно, делото?
Без пулс кърви земята.
Как бърчи вежди, челото...
Затуй ли бе бесилото?
И всичкото, Апостоле?
Ех, скъпи са ти, мили -
кръвта, пръстта и костите...
... Днес Юдовото племе
продава и разсипва
народа ти и... времето...
А твойта кръв тук кипва...
Не се събуждай, моля те!
Навярно спиш сред ангели.
Разкръстихме ти волята.
Затуй сега сме в пранги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
