Купувам хляб
и го режа на четири.
Първият комат поръсвам
със солени
сълзи.
засяда ми на гърлото.
От втория щедро
чупя залъци,
с любов
-
един за този,
един за онзи;
хляб много,
хора малко.
Третия комат
прибирам в кесия,
да има, ако ми
огладнее душата.
Четвъртия давам
на едно улично
куче
-
то най заслужава.
© Гергана Гьорг Всички права запазени