Купувам хляб
и го режа на четири.
Първият комат поръсвам
със солени
сълзи.
засяда ми на гърлото.
От втория щедро
чупя залъци,
с любов
-
един за този,
един за онзи;
хляб много,
хора малко.
Третия комат
прибирам в кесия,
да има, ако ми
огладнее душата.
Четвъртия давам
на едно улично
куче
-
то най заслужава.
© Гергана Гьорг All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
