Натежало небе
Нека съм твоят малък тъжен човек,
който да гушнеш в кълбото на мислите,
онази малка искра на гърдите ти днес,
да скочи до слънцето и да го разплисне...
Нека съм онази тиха сълзичка от мрак,
в която нощем да плуваш... и сънуваш,
и гласовете сред облаците, които да бдят,
днес искам да съм ти всичко. Разкъсвам се
и искам толкова много да ти бъда игра,
ей така, да се загледаш във пръстите си,
да прошариш някой лист със добра химикалка,
и отдалече как скърца ще чуя... записвам си
и мисля толкова много като малка сълза,
а ти по небето разлисти гръмотевици и...
толкова искам да съм ти малко желание,
чуй го вятъра, докато се разпилявам, намисляй си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
