2.05.2016 г., 7:30 ч.

Натежало небе 

  Поезия » Любовна
802 3 15

 

Нека съм твоят малък тъжен човек,

който да гушнеш в кълбото на мислите,

онази малка искра на гърдите ти днес,

да скочи до слънцето и да го разплисне...

 

Нека съм онази тиха сълзичка от мрак,

в която нощем да плуваш... и сънуваш,

и гласовете сред облаците, които да бдят,

днес искам да съм ти всичко. Разкъсвам се

 

и искам толкова много да ти бъда игра,

ей така, да се загледаш във пръстите си,

да прошариш някой лист със добра химикалка,

и отдалече как скърца ще чуя... записвам си

 

и мисля толкова много като малка сълза,

а ти по небето разлисти гръмотевици и...

толкова искам да съм ти малко желание,

чуй го вятъра, докато се разпилявам, намисляй си...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??