Натежало небе
Нека съм твоят малък тъжен човек,
който да гушнеш в кълбото на мислите,
онази малка искра на гърдите ти днес,
да скочи до слънцето и да го разплисне...
Нека съм онази тиха сълзичка от мрак,
в която нощем да плуваш... и сънуваш,
и гласовете сред облаците, които да бдят,
днес искам да съм ти всичко. Разкъсвам се
и искам толкова много да ти бъда игра,
ей така, да се загледаш във пръстите си,
да прошариш някой лист със добра химикалка,
и отдалече как скърца ще чуя... записвам си
и мисля толкова много като малка сълза,
а ти по небето разлисти гръмотевици и...
толкова искам да съм ти малко желание,
чуй го вятъра, докато се разпилявам, намисляй си...
© Йоана All rights reserved.
