Натрапница
Дошла си, Смърт, неканена на гости.
Кой вятър тук при мен те е довял?
За теб ще е трапезата ми постна –
не чакай мед с масло със хляба бял.
Но ти седни. Да пием чаша вино.
Да кажа искам приказки две-три:
ликът ти черен няма да ме срине;
свещта във мене дълго ще гори;
ще гледам още слънчевата пита,
росата сутрин, цветната дъга.
А ти, нахална, просто се омитай!
Не ти е времето дошло сега.
Задръж злъчта и семето отровно.
От тях у мен не ще узрее плод.
Добре ме виж – така да ме запомниш –
усмихната и жадна за Живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
