26.09.2013 г., 13:10

Натрапник

896 0 0

Като бормашина спомените

дупчат съзнанието ми

и правят хиляди дупки

безразборно в главата ми -

пропуснати възможности за обич.

Тътен и натрапчив звук

зомбират ме бавно.

Вибрацията прониква в тялото ми,

танцуващо неадекватен танц

на безпомощност.

Хващам кабела с оголените жици

като удавник за сламка,

но той ме предава.

Ток ме удря -

поразена съм,

в черен въглен неподвижен

и нетотъл се превръщам.

Отново онова нещо

дупчи главата ми безмилостно.

Звукът от миналото е тъй силен,

но не мога да направя нищо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...