26.09.2013 г., 13:10

Натрапник

904 0 0

Като бормашина спомените

дупчат съзнанието ми

и правят хиляди дупки

безразборно в главата ми -

пропуснати възможности за обич.

Тътен и натрапчив звук

зомбират ме бавно.

Вибрацията прониква в тялото ми,

танцуващо неадекватен танц

на безпомощност.

Хващам кабела с оголените жици

като удавник за сламка,

но той ме предава.

Ток ме удря -

поразена съм,

в черен въглен неподвижен

и нетотъл се превръщам.

Отново онова нещо

дупчи главата ми безмилостно.

Звукът от миналото е тъй силен,

но не мога да направя нищо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...