Като бормашина спомените

дупчат съзнанието ми

и правят хиляди дупки

безразборно в главата ми -

пропуснати възможности за обич.

Тътен и натрапчив звук

зомбират ме бавно.

Вибрацията прониква в тялото ми,

танцуващо неадекватен танц

на безпомощност.

Хващам кабела с оголените жици

като удавник за сламка,

но той ме предава.

Ток ме удря -

поразена съм,

в черен въглен неподвижен

и нетотъл се превръщам.

Отново онова нещо

дупчи главата ми безмилостно.

Звукът от миналото е тъй силен,

но не мога да направя нищо.