26 сент. 2013 г., 13:10

Натрапник

906 0 0

Като бормашина спомените

дупчат съзнанието ми

и правят хиляди дупки

безразборно в главата ми -

пропуснати възможности за обич.

Тътен и натрапчив звук

зомбират ме бавно.

Вибрацията прониква в тялото ми,

танцуващо неадекватен танц

на безпомощност.

Хващам кабела с оголените жици

като удавник за сламка,

но той ме предава.

Ток ме удря -

поразена съм,

в черен въглен неподвижен

и нетотъл се превръщам.

Отново онова нещо

дупчи главата ми безмилостно.

Звукът от миналото е тъй силен,

но не мога да направя нищо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...