26 сент. 2013 г., 13:10

Натрапник

909 0 0

Като бормашина спомените

дупчат съзнанието ми

и правят хиляди дупки

безразборно в главата ми -

пропуснати възможности за обич.

Тътен и натрапчив звук

зомбират ме бавно.

Вибрацията прониква в тялото ми,

танцуващо неадекватен танц

на безпомощност.

Хващам кабела с оголените жици

като удавник за сламка,

но той ме предава.

Ток ме удря -

поразена съм,

в черен въглен неподвижен

и нетотъл се превръщам.

Отново онова нещо

дупчи главата ми безмилостно.

Звукът от миналото е тъй силен,

но не мога да направя нищо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...