Безкрайно лицемерие, фалшива мъдрост
прозират в твоите слова,
като хиена, дебнеща поредната си жертва,
редиш лъжа и пак лъжа.
Затуй как истинска и чиста
е само в мислите ти твоята душа
и колко самота и болка
събрана е в живота ти сега.
Кажи ни ти, какво направи,
за да запазиш другия до теб
или глупци си мислиш, че са всички,
докато ти флиртуваш с друг.
Но щом засегнати сме,
мислим се за праведници чисти,
дори не помним, че сме наранили
с двулични думи друг човек.
Но знаеш ли, завърта се животът,
откриваме, че сме от другата страна,
тогава болката, съмнението страшно
смазват ни душата и мислим си,
че най-голям страдалец ние сме на света.
Дори не се замисляме как били са другите,
когато нагло сме нахълтали в личния им свят,
посели сме съмнения в душите им,
не трепвайки дори пред собствения грях.
Двуличието е черта безнравствена и неморална,
но знай, че трудно може да се разбере
от този, който свикнал е да получава
и само мисли си, че може да даде.
Сега уж страдаш и търсиш съжаление
от липсата на истинска любов
и пак двуличието твое не ти дава
таз стара истина да разбереш -
не може ти да чакаш на готово
и чужди чувства да крадеш,
опитай нещо ценно във живота
с любов и ти да сътвориш.
Защото, въпреки че вярваш
в собствените си слова лъжовни,
душата твоя мъртва е, да знаеш,
изпълнена е с гнила плът.
Не мога да те съжаля, а само да презирам
безкрайната ти наглост и фалшивата душа,
единствено, все пак, ти пожелавам
да се научиш ти да гледаш
с влюбени очи човека, който е до теб,
а не с фалшива мъка да опитваш
ти другите в лъжовните си мрежи
с неистинско „приятелство” да оплетеш…
© Росица Всички права запазени