Безкрайно лицемерие, фалшива мъдрост

прозират в твоите слова,

като хиена, дебнеща поредната си жертва,

редиш лъжа и пак лъжа.

Затуй как истинска и чиста

е само в мислите ти твоята душа

и колко самота и болка

събрана е в живота ти сега.

Кажи ни ти, какво направи,

за да запазиш другия до теб

или глупци си мислиш, че са всички,

докато ти флиртуваш с друг.

Но щом засегнати сме,

мислим се за праведници чисти,

дори не помним, че сме наранили

с двулични думи друг човек.

Но знаеш ли, завърта се животът,

откриваме, че сме от другата страна,

тогава болката, съмнението страшно

смазват ни душата и мислим си,

че най-голям страдалец ние сме на света.

Дори не се замисляме как били са другите,

когато нагло сме нахълтали в личния им свят,

посели сме съмнения в душите им,

не трепвайки дори пред собствения грях.

Двуличието е черта безнравствена и неморална,

но знай, че трудно може да се разбере

от този, който свикнал е да получава

и само мисли си, че може да даде.

Сега уж страдаш и търсиш съжаление

от липсата на истинска любов

и пак двуличието твое не ти дава

таз стара истина да разбереш -

не може ти да чакаш на готово

и чужди чувства да крадеш,

опитай нещо ценно във живота

с любов и ти да сътвориш.

Защото, въпреки че вярваш

в собствените си слова лъжовни,

душата твоя мъртва е, да знаеш,

изпълнена е с гнила плът.

Не мога да те съжаля, а само да презирам

безкрайната ти наглост и фалшивата душа,

единствено, все пак, ти пожелавам

да се научиш ти да гледаш

с влюбени очи човека, който е до теб,

а не с фалшива мъка да опитваш

ти другите в лъжовните си мрежи

с неистинско „приятелство” да оплетеш…