В безкрая потъвам незнайно защо,

намирам живота си кратък

за сладък, красив и богат

и въпреки всичко задавам въпроса

на времето пак -

Защо съм тук и защо ли живях?

Незнайно защо не узнах.

Пепел покрива ковчегът

и никой не знае кога

отново ще бъда на белия свят.

Ще срещна същите стари души,

с които някога ходих бос по тези земи

и отново ще чуя- научи си урока!

Кой ли е той?

Какъв е за мен?

Всеки път ли ще питам мракът студен,

а кога ще запомня

в предишния как съм живял и научих ли аз

урока си стар?

Всеки път ли ще питам защо и кога?!

Няма ли най-накрая завинаги аз да умра

или вечен ще бъда

милиони години напред,

пита се всеки може би...

и защо ми е нужно това,

на кому ли нужен съм аз

и в същото време безценен съм бил -

малка прашинка в Космоса цял.

Кой съм и защо ли съм тук,

все още съм цял,

значи на някого служа, 

за да порасне и той,

малки прашинки от Космоса стар.